Преселението и кризата в Европа

0 / 6
Рейтинг: 6 / 6 от 2 потребители
Снимка: интернет

СПРАВКА
Имиграция е доброволното преселване на хора от едно място на друго, най-често от една държава в друга. Под имигрант се разбира човек, който се заселва за постоянно или поне за дълъг период от време в друга страна и дори получава ново гражданство.
•  Думата емигрант, (същ.; мн.ч. емигранти), означава "човек, изселил се в чужда държава; изселник". Произлиза от латински – emigrans, -antis. 
 (Българите в чужбина са емигранти по отношение на България, защото са се изселили от държавата.)
Емиграцията (от латински: e навън; migrare ходя, или emigratio, синоними емигриране, изселване) е доброволното или насилствено напускане за дълъг период от време на страната на обитаване и заселване в друга страна. Обикновено това е причинено от някаква отрицателна промяна в живота, била тя природна, икономическа или военна . (уикипедия)
 
•  Думата имигрант, (същ.; мн.ч. имигранти), означава "човек, заселил се в чужда държава; заселник"’. Произлиза от латински – immigrans, -antis.  (Българите са имигранти по отношение на Гермния, защото са се заселили в тази държава.)
•  Общотото понятие е думата мигрант - преселник, човек който сменя държавата, без да се уточнява гледната точка - дали се изселва или се заселва.


 
Преди година, наистина можеше да се говори за „вълна”, но не и сега. Стотици хиляди имигранти навлезнаха в европейските страни. Милиони се организират преди всичко в Турция за да ги последват.

От 1923-1997 г. повече от 1,6 милиона души са имигрирали в Турция, най-вече от балканските страни.
През 1961 година, се подписа Договор между правителството на Западна Германия и Турция за трудова емиграция. Целта на този договор беше преди всичко, Турция да се справи с вътрешната емиграция от вътрешните райони на страната към големите градове от една страна и подпомагане на германската икономика с временна неквалифицирана работна ръка т.н. „гастарбайтери”. Очакваше се, че тези работници ще придобият известна квалификация и ще се върнат в Турция и ще преориентират селското население към индустрията. Както се вижда сега, проблемите на Германия от приемането на толкова много „гастарбаетери”, заедно с техните семейства, роднини и вече нови поколения „германци” се задълбочиха. Турското население живеещо в Германия се капсулира, радикализира, без да са успели да постигнат интеграция в приемливи граници. 
Постепенно Германия се оформи като „обетованата” земя за почти всички мюсюлмани от Турция и другите близкоизточни страни, Включително и тези от северна Африка. Въпреки подписаните подобни договори и  други страни от Западна Европа – Австрия, Белгия, Холандия, Франция и  Швеция, Германия си остана предпочитана дестинация.

Според статистиката до 1990 г. почти 340 хиляди турски граждани са подали молба за убежище в различни европейски страни. Сега се предполага, че има около 3,6 милиона турски граждани, живеещи в чужбина.
През последните години, откакто започна „Арабската пролет” потокът бежанци нито за секунда не е прекъсвал, а напротив, увеличава се в невиждани за съвременниците темпове. Ако в началото можехме да говорим за вълна, то сега процесът вече е извън контрол и се наблюдава откровенно преселение, но не на народите, а на една определена етническа група – тази на мюсюлманите.
Гражданска война в Сирия е най-лошата хуманитарна катастрофа на нашето време. Повече от 11 милиона души са разселени, до този момент - и потокът от хора не спира. 

Кога започна кризата?
Антиправителствените демонстрации започнаха през март на 2011 г., като  част от Арабската пролет. Но мирните протести бързо ескалира след насилствените действия на правителството и бунтовниците започнаха борба срещу режима.
До юли, много от правителствените войници дезертираха и се присъединиха към Свободната Сирийска армия и опозиция. Разделението между светски и ислямистки бойци, и между етническите групи, продължават да усложняват конфликта.
Ченири години по-късно, по време на гражданската война са убити повече от 220 000 души, половината от които се смятат за цивилни. 

По данни на ООН 7,6 милиона души са вътрешно разселени. Повече от половината от предвоенното население от 23 млн на страната се нуждае от спешна хуманитарна помощ, независимо дали те все още остават в страната или са избягали през границите.
По-голямата част от сирийските бежанци живеят в Йордания и Ливан. В две от най-малки държави в региона, със слаба инфраструктура и ограничени ресурси.

През август 2013 г., повече сирийци са избягали в Северен Ирак, където самите иракчани изпитват ужаса на повече от милион вътрешното разселени. 
Нараства броят на сирийските бежанци, които бягат през границата в Турция. 

Стотици хиляди бежанци се насочват към опасно пътуване през Средиземно море от Турция за Гърция, с надеждата да намерят по-добро бъдеще в Европа. Четири милиона сирийци са регистрирани или очакват регистрация с помоща на Върховния комисариат на ООН на бежанците. Потоците се насочват към Сърбия и от там за Унгария, Австрия и като крайна цел – Германия. 

 
Всяка година, конфликтът поражда експоненциален растеж на бежанците. През 2012 г. е имало 100,000 бежанци. До април 2013 г., са били 800 000.  За по-малко от четири месеца, те са се удвоили и са достигнали до 1,6 милиона В момента има четири милиона сирийци, разпръснати в целия регион, което ги прави най-голямата популация на бежанците в света в рамките на мандата на ООН. 
С това темпо, ООН прогнозира, че ще се очакват 4.27 милиона сирийски бежанци до края на 2015 г. 

Интресното е, че регионът е Европа. Цялата тежест на кризата ще удари, и вече удря Германия.
Факт е, че бежанците не са само от районите на конфликт и войни – Сирия например. Големи групи се стичат от Афганистан, Ирак, страните от Субсахара, където има невиждана бедност и бунтовнически набези, но няма война. Почти всички от тези групи се представят за сирийски бежанци. Много от тях разполагат със средства и тяхната цел е Западна Европа и по специално отново Германия.

Германия е най-гъсто населената страна в Европейския съюз. 82,000,000 души живеят на територията на Германия.
В момента има повече от 15 милиона хора с имигрантски произход, живеещи в Германия от които около четири милиона мюсюлмани.  В Германия, бежанците са повече отколкото всяка друга европейска страна.  През първата половина на тази година, 180,000 души са поискали убежище в Германия, и този брой се очаква да се удвои до края на 2015 г. Една пета от населението е от мигрантски произход, заявиха от Федералната статистическа служба.
В малките и големите градове, спортни зали и складове се превръщат в квартири. Създават се непрекъснато цели палаткови градове.

За 2014 година са постъпили следните молби за убежище:
-    Общо за Европейския съюз: 625,920
-    Германия: 202,645
-    Швеция: 81,180
-    Италия: 64,625
-    Франция: 64,310
-    Унгария: 42,775
-    Англия: 31,745
 
Наблюдава се подчертана нарастващата зависимост на Германия на родените в чужбина работници, както и приемането на стотици хиляди бежанци.


Много от емигрантите идват от други страни от Европейския съюз, като например Полша, Румъния, Италия, България и Унгария.
Миналата година броят на хората, живеещи в Германия от емигрантски произход са се увеличили с около 1,5 милиона, или 10%, от 2011 г. , а местното население без тези от емигранския произход намалели с 1.4%.
Това накратко са основните факти. Въпросът, който стои пред целия свят и най-вече в Европа, е не само да се регистрират потоците бежанци, а да се предвиди бъдещето развитие на кризата, и тя да може да се управлява. Но без анализ на първопричините довели до тази помитаща вълна от преселението, на която краят не се вижда, няма да могат да се вземат правилни решения, които да удовлетворят всички европейски народности.

Причините довели до този масов поток на преселение е ясна – началото на „арабската пролет”, разтърсила и дестабилизирала целия регион, мизерията, гладът в Африка, доктрината на мюсюлманите за борба с неверниците и установяване на световен халифат, поощряването и отказа от решително справяне с набиращата мощ Ислямска държава. Липса на съгласувана политика, дори на страните членки на Европейската общност. Пълна безпомощност – политическа и икономическа на правителствата да се справят са огромния наплив на бежаци.

Политическите игри и егоцентричните интереси на отделните правителства, мощните военни лобита на САЩ Русия и Китай допълнително дестабилизират Европейската общност.
Кой има интерес от слаба, разпокъсана от противоречия и разяждана отвътре благодарение на отстъплението от христианските ценности и навлизането на исляма Европа? 

Как тези заинтересовани страни или групировки (правителствени, бизнес, военни и др) биха поддържали този конфликт в частност в Сирия, за да засилят потока бежанци и реално, както вече се случва, да го превърнат в масово преселение на хора, главно изповядващи исляма, в Европа? Не в САЩ, нито в Русия, нито в Китай дори не в богатите съседни Кувейт, Абу Даби, Катар. В болшинството, бежанците са ниско образовани, предимно жени, деца, млади мъже в разцвета на силите си. Един генетичен потенциал, който в бъдеще ще произведе още по-мощна демографска криза но с положителен за исляма знак, на фона на застаряващото, коренно европейско население. С всички произлизащи последици от това – капсулиране и радикализиране, разширяване обхвата на исляма, за сметка на християнството, постигане на автономия, присъствие в реалната политика на съответната държава, налагане на ислямски цевности и традиции за сметка на съществуващите християнски такива.
Хората на европейските страни също променят своята нагласа и ценностна система. Сега са готови да помагат на бежанците с дрехи, храна, медикаменти, пари. Но кризата ще  се задълбочи. Работните места няма да достигат, разминаването в манталитета и традициите ще задълбочат вътрешните конфликти между „новите” и „стари” жители. Конфликтите в самите имигрантски общности ще се задълбочават и изострят. Неминуемо ще възникнат вътрешни конфликти, както между самите имигранти, така и между „старите” и „нови” европейци.

Бъдещето на самия Европейски съюз е поставено на карта. Както и самата г-жа Меркел заяви, кризата в Гърция е като детска игра в сравнение с имигранския поток към Европа.

Каква ще бъде съгласуваната Европейска политика за предотвратяване на тази криза? Какъв е хоризонтът на събитията които ще продължат и докога ще продължи тази агония, която дори още не е започнала? Ще има ли воля да се предотвратят военните конфликти в размирните райони? Няма и едва ли ще има отговор в близко бъдеще на тези въпроси. За Европа кризата не е със сирийските бежанци, търсещи спасение в богатата и спокойна Европа. Кризата е с манталитета на едно друго население. С потоци хора от места, където няма война. С огромни радикално настроени групи, със съвсем други цели. Кризата е в неспособността да се прилагат стриктно Дъблинското споразумение за регистрация на бежанците. Кризата още не е започнала! Естествено ще се породят противоречия между самите страни от ЕО при опитите за преразпределяне на бройките емигранти поради липса на адекватна съгласувана и ефикасна политика за реакция в това преселение. Едва ли има данни дали тези емигранти ще се приберат в домовете си след успокояване на обстановката в родните им страни. Никой не знае колко дълго ще продължи войната в Сирия.

Дали ще продължи година, десетиление или много по-дълго? Има ли разчети, колко ще струват емигрантите в Европа? Г-жа Меркел обяви, че ще се търсят по 6000 евро на емигрант годишно (или 500 евро месечно) за неговата издръжка. Но ако се включаи цената на съжръженията по границите, полицайте, които са ангажирани във въдворяването на ред, транспортирането, създаване на  нови лагери за бежанците, в бъдеще потушаването на локални конфликти, както между самите бежанци, така и между бежанците и месното население, и още много други непредвидими разходи, сумата ще се окаже силно занижена.

Бедните срани като България, където пенсията на един човек, цял живот работил и плащал данъци е под 100 Евро за месец, сума от 500 евро е космическа за повечето пенсионери. Ще назреят вътрешни конфликти. Колкото и благородно да е, да се помага на хора изпаднали в ужасната ситуация да се спасяват от войната, постепенно с нарастване на напрежението, концентрацията на безработни бежанци, които ще търсят своето препитание и средства за оцелявани по всевъзможни начини, ще се получи негативно отношение към тях. Тогава самите правителства ще почувстват натиска от своите граждани срущу емигрантите. Неминуемо ще се появят националистически партии, които ще се възползват от напрежението и населението масово ще гласува за тях. В същото време след години, самите „нови” жители на Европа ще се обединят и ще създадат свои структури, които също ще се включат в политическите борби и ще искат да наложат своите собствени представи за ред, религия и живот. Конфликтите ще се задълбочават и кризата както отвътре, така и стимулирана от вън ще доведе неминуемо да разпадането на Европейския съюз. Песимистичен сценарий, но при липса на адекватна политика от правителствата на ЕС може би най-реалния.

Нима САЩ, която за броени дни премаза елитната Иракска армия не е в състояние да реши проблемът с Ислямската държава? Или Русия съвместно с правителството на Сирия да стигнат до реални действия за решаване на конфликта? 
Но потоците имигранти са далече от Русия и САЩ. Но историята показва, че приятелските режими и групировки могат да се обърнат и да доведат до ужасяващи последици в уж далечните, могъщи и защитени държави. 

Спомняме си, как САЩ са подкрепяли Афганистан от края на 70-те години на 20 век срещу СССР. Но нищо в света не е вечно и СССР се разпадна. Тогава силите, обучени и въоръжени от САЩ, се обръщат с различни терористични удари срещу САЩ. След атентатът срещу Световния търговски център от 11 септември 2001, САЩ нахлуват в Афганистан и Ирак и дестабилизират и разцепват региона. САЩ създават Ал Кайда и бойците на джихада и после са принудени да се борят срещу него. 
С разпадането на СССР, САЩ винаги се намесват в различни региони с „благородната ” мисия да въдворяват ред, но като последица се получава хаос, разцеплениеи дестабилизация. Всеки кризисен проблем в арабските държави – от демографското разпределение и традиции до въоръжаването и петролните кризи се приписват на САЩ. И това е планирана и добре замислена стратегия за възхода на исляма и възраждането на Халифата. Но самия ислямски свят е нестабилен, разпъван от междуособици, етнически и религиозни разделения. 

Самите идеолози на възраждането на Халифата разбират, че трябва да има обединение на всичките ислямисти. Това може да се постигне с консолидация на идеологията. Обединяване и възкръсване в нова светлина на семейните отношения. А това може да стане най-бързо и лесно с преселение, с разпространение на исляма извън съществуваните предели на ислямските държави. С нови и млади последователи на Аллах. Голямата стратегия за развитие на Исляма не е свързано с войни, но много умело и адекватно успяха да използват военните конфликти за разпространение на Исляма преди всичко в Европа. Но когато САЩ стоят отстрани и пасивно наблюдават събитията, не трябва да забравят поуките от Афганистан. За радикалния ислям, Европа не е цел а средство за борбата срещу САЩ.

Русия също има интерес от дестабилизация на Европа. Икономическите санкции наложени на Русия от страна на ЕС се обърнахасрещу самите Европейски държави. В дългосрочен план, слаба Европа, допълнително ще засили влиянието на Рустия, не само в региона на Европа, но и в света. Въпреки декларираните намерения Русия и САЩ съвместно да се борят срещу Ислямска държава,   едва ли двете супер сили ще са заинтересовани от решаването на първопричината за емигразията. Именнто тези държави, ще отлагат решението на конфликта докато могат, защото той съвпада с тяхната дълргосрочмна стратегия за влияние и отслабване на Европа.
 
 
 

0 / 6
Рейтинг: 6 / 6 от 2 потребители

Реклама:

Коментирай

Попълнете кода от изображението:
IBD.bg ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

АКЦЕНТИ

Присъединете се към нас