СЕМАНТИЧЕН МОДЕЛ НА ИДЕИТЕ НА СПЕЦИАЛНА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТ – ЧАСТ 2

0 / 6
Рейтинг: 0 / 6 от 0 потребители
Снимка: интернет

Анотация
Хипотетичната среда, наречена ефир, е въведена във физиката като среда в която светлината се разпространява като вълна. В естеството ефирът за всяко тяло, което се движи инерциално, е собственото пространство на тялото, пространството в което тялото е неподвижно. Всяко тяло, неподвижно в собственото си пространство, е неподвижно спрямо ефирът. Ефирът за земята е нейното собствено пространство.  Земята е неподвижна в собственото си пространство и следователно е неподвижна спрямо ефирът. Резултатите от опита на Майкелсон и Морли показват точно това, че земята е неподвижна относно ефирът.
Всеки наблюдава света около себе си в пространството и времето, като съответно го наблюдава в собственото си пространство и собственото си време. Собственото ни пространство е средата, в която за нас, като наблюдатели, се разпространява светлината. Ефирът за нас е нашето собствено пространство. Ние сме неподвижни в него и следователно сме неподвижни спрямо ефирът.
Принципът за инерция елиминира идеята за абсолютно пространство, за пространството като едно единствено и общо за всички тела. Той дефинира наличието на собствени пространства на телата, като пространства в които телата са неподвижни. Ако собствените времена на кръгчетата имаха един и същи ход, те щяха да са физически неразличими представители на едно и също време, единствено и общо за всички кръгчета. И щяхме да говорим за относителност на пространството и за абсолютност на времето.
Принципът за инвариантност на скоростта на светлината елиминира идеята за абсолютно време, за времето като едно единствено и общо за всички тела. Този принцип дефинира физическата различимост на собствените времена на различните кръгчета. Тези времена имат различен ход и са физически различими помежду си. 
Когато провеждаме механични експерименти за установяване на физическа различимост на инерциалното движение от покоя, принципът за инерция дефинира тяхната физическа неразличимост. Когато провеждаме оптични експерименти за установяване на физическа различимост на инерциалното движение от покоя, принципът за инвариантност на скоростта на светлината дефинира тяхната физическа неразличимост. 
Приципът за относителност на Нютон за физическа неразличимост на инерциалното движение от покоя при мехничните експерименти се базира на приципа за инерцията. От принципа за инерцията следва принципа за относителност на Нютон. Принципът за инерцията в случая е достатъчно условие.
Принципът за относителност на Айнщайн за физическа неразличимост на инерциалното движение от покоя, при механичните експерименти се базира на принципа за инерцията, а при оптичните експерименти се базира на принципа за инвариантност на скоростта на светлината. Ако са възможни експерименти различни от механичните и оптичните експерименти за установяване на физическа различимост на инерциалното движение от покоя, такава няма да бъде установена но определено ще бъде формулиран нов принцип, като достатъчно условие за валидност на принципа за относителност на Айнщайн. 

0 / 6
Рейтинг: 0 / 6 от 0 потребители

Реклама:

Коментирай

Попълнете кода от изображението:
IBD.bg ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.
коментари1
Кирил Марков 14.04.2016

Всеки що-годе добре обучен физик знае, че Айнщайн не е казвал иситната през целия си живот, докато най-накрая не умира след като непрекъснато е изневерявал на собствените си две жени - по исторически данни за тях. Нито скоростта на светлината някога е била константа, нито Вселената е хомогенно разпределена по материя, нито е стационарна или разшряваща се със скорост /тя се разширява с ускорение, което никога няма да спре, а това противоречи на всеки един взрив, колкото и ще да е голрям/. Доверяването на първоначалните четиридневни експерименти на Майкелсон , означава че политехничаря Айнщайн не е бил запознат въобще с основен във физиката.принцип - многократна, хилядократна проверка. По исторически данни през 1922-1929 г. Майкелсон се отказва от първоначалните си резултати и обявява променлива скорост на светлинат.а. Тези измервания са потвърдени по исторически данни от Дайтън Милър в астрономичната обсерватория на Маунт Уилсън . Подробности може да прочетете в Интернет съобщенията за тази надпревара в измерванията. В днешно време в периода 1998-2002г. Юрий Галаев потвърждава късните измервания на Майкелсон и съавтори и публикува три обширни статии в международното списание " Viscose Time & Substance" в три честотни диапазона: радиовълнов, свръхвисокочестотен и видим на чист английски език. В последния диапазон измерванията са проведени с интерферометър от второ поколение - с електромагнитна екранировка на контролното рамо, в следствие на което шумът на интерферометъра намалява около сто пъти. Етерът шуми, когато не е смутен. А когато е смутен от движение на тяло с малка скорост, изменя скоростта на светлината нагоре. Принципът за инерцията в ОТО е взаимстван от Нютон и не представлява новост, обаче днес съществуват експерименти които го опровергават - правят го невалиден в редица случаи. Това са експериментите на Джон Хътчисон. Прочетете съобщения в сайт "American Antigravity.com " за тях. От теоретична гледна точка от статията от 1905 г. още от първите две формули се вижда ,че скоро стта на светлината не е константа, защото има свойството да се сумира или изважда с всякакви други скорости, поради което теорията прекъсва още в началото си. Ако не прекъсне се изпълва с непреодолими противоречия, защото противоречи на постулатите си. При това Айнщайн не може да достигне до Лоренцовите преобарзувания по естествен логичен начин и написва корен квадратния корен за тях на ръка, без това да следва от предните формули. Днес вече е известно, че има много по-подходяща гравитационна теория на Хевисайд, която не е относителна, но много по-добре се съгласува с квантовата механика. Разбира се тя трябва да се доразвива, но малко. Докато ОТО въобще не може никога да се съгласува с КМ.

Предишна статия Следваща статия

АКЦЕНТИ

Присъединете се към нас