Съзнанието като портал към Вселената или отвъд квантовата физика

0 / 6
Рейтинг: 5 / 6 от 2 потребители
Снимка: интернет

Съзнанието като портал към Вселената или отвъд квантовата физика

Тази малка статия няма за цел да даде изчерпателно описание и да отговори на много въпроси поставени от една от най-сложните области  в науката – проблема на съзнанието. 

Може със сигурност да се предполага, че съзнанието е като един портал към света на психичното, към дебрите на дуализма душа-тяло, към обединението на материално и духовно в еднинна философска система, към светът вътре в нас и Вселената като цяло. 

Дали трябва да се съмняваме в пълнотата на общите представи и науката за произхода и организацията на живота? Може ли да се счита, че сънят, е състояние на смърт, сънищата – докосване на други светове и измерения? Има ли пророчески сънища и може ли душата да лекува тялото? Научният метод за обективно познание на действителността, винаги е служил само за проверка на придобитото знание и то при определена доза съмнение.

Само едно нещо не трябва да се доказва според Рене Декарт (1596- 1650) и това е съмнението, като акт на мисленето. Cogito ergo sum - Мисля следователно съществувам – три думи, които се приписват на Декарт, които съдържат цялото съдържание на психологическото знание и Естеството като цяло. Според Декарт, мисленето, като чисто духовен акт се преписва на нематериална мислеща субстанция, която може да се нарича дух или нещо друго, но в никакъв случай телесна субстанция. Както ще видим по-късно при обяснението на съзнанието още тогава, а и в още по-ранни времена, религията и на Изток и на Запад, независимо са стигнали до подобни изводи, които се съгласуват и с предложената от нас хипотеза за неделимостта на съзнанието („духа”) като обща еманация в едно второ времево измерение.

В светлината на тази хипотеза Декарт се оказва прав за безсмъртието на душата, като самостоятелна субстанция която може да съществува отделно от тялото. Но за разлика от Декарт, душата във второто измерение на времето може да контактува не само с тялото на човека, но и с всичко останало в минало и бъдеще, на близки и далечни разтояния, едновременно с всичко и всички.

Душата според Декарт се намира в много малка жлеза, която е разпложена в средата на мозъка. Тя може да улавя всяко движение на „живите духове”, както и самата тя да предизвиква движение. В терминит ена съвременната наука, тази жлеза извършва разлини трептения, тя вибрира и така се проявява душата и връзката и с тялото и околната среда. 

Ако продължим разсъжденията в това направление ще стигнем до интимната същност на клетките, до атомната структура на невроните в мозъка. Още по-дълбокото проникване ще ни отведе в квантовия свят на микро света, където обяснениата на отделните явления могат да се обяснят само със законите на квантовата механика. Функционалния Ядрено Магнитен Резонанс (ЯМР) винаги показва не едно място в мозъка а определени области на активност. Няма един орган където може да се счита, че се намира съзнанието. Съзнанието е в друго измерение н авремето, което не познаваме. Само неговото проявление е в първото измерение на времето което познаваме. Мозъкат действува като интерфеис между съзнанието в неговата цялост равновероятно разпределено в светът на второто измерение и взаимодействащо си с  цялата вселена и физическата реакция на тялото проявяващо се като познати невронни импулси и мускулни съкращания.

За Декарт душата е всичко което се случва в нас самите и ние опознаваме себе си и околния свят посредством съзнанието, което е самоотражение в самото себе си. И това е така, доколкото душата (съзнанието) съдържат цялото познато знание за същесвуването на вселената в цялото и многообразие.И токава може да се съгласим и с Аристотел който  казва, че душата е общо начало на живота. Нещо повече, душата (съзнанието) не само е общо начало на живота, но е продължение на живота в друго измерение независимо от състоянието на тялото.

Но както няма нищо вечно и безкрайно в естеството, както живота е краен, така и душата в другото измерение не е безкрайна. Тя може да съществува във второто измерение на времето и да се прояви неочаквано и случайно в първото времево измерение. Може би тогава говорим за прераждане? Всяка религия има различно отношение към прераждането – индуиска или християнска, окулисти и теософи.

Докато християнската религия отрича прераждането – В цялата Библия няма нито един път да се намерят изразите "превъплъщение" или "прераждане" в окултен смисъл! Там се говори за "възраждане" (Тит. 3:5, 1 Петр. 1:23), но не и за прераждане в смисъла на превъплъщение. 

Но и съгласно предлаганата от нас хипотеза, дори и в термините на „Прераждане” не става въпрос буквално за физическо превъплащение. 

Как съзнанието може да се обясни чрез допускания, които излизат извън рамките на квантовата физика, ще опишем в следваща статия.

0 / 6
Рейтинг: 5 / 6 от 2 потребители

Реклама:

Коментирай

Попълнете кода от изображението:
IBD.bg ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.
коментари0
Предишна статия

АКЦЕНТИ

Присъединете се към нас