КВАНТОВА ВРЕМЕВА ИНФЛЕКСИЯ И ПРОЯВЛЕНИЕТО И В СЪНИЩАТА И МЕДИТАЦИЯТА ЧАСТ 2

0 / 6
Рейтинг: 6 / 6 от 1 потребители
Снимка: интернет Полет на сън

Може ли да има връзка между физика и психология? Квантова механика и съзнание? Съновиденията и размерността на времето?

Материалният свят на ниво атоми и елементарни частици се управлява от квантовите закони, които са добре изучени в продължение на повече от 130 години. При изследване на живата материя, главно мозъка и психическата дейност, учените избягват квантово механичната интерпретации на паметта, съзнанието и другите психофизиологични феномени. 

Естествено е да считаме, че поради невъобразимата сложност на мозъка, използването на квантово-механистичния подход няма да доведе до правилна интерпретация и обяснение на много въпроси. Главно поради ограниченията на самата квантова механика. Изучаването  на една комплицирана система с използването на познатото ни уравнение на Шрьодингер е невъзможно да се изучи. Небходимо е да се използват нови подходи, нови хипотези и дори нов математимески апарат за изучаването тайните на мозъка. Но може да използваме някои от основните принципи на квантовата механика за да получим известна представа за формирането примерно на съзнание, съновидения и други психофизически процеси в главния мозък.  

Както в предишната статия, така и тук ще използваме някои общоизвестни закони от квантовата физика, така и някои съвършенно нови допускания за да намерим обяснение на интересуващите ни въпроси.

Ще се спрем на въпросите за съзнанието и съновидението в светлината на хипотезата за второ измерение на времето и принципът за неопределеност на Хайзенберг.

Още през тридесетте години на миналия век, един от бащите на квантовата механика - Волфганг Паули и психологът Карл Юнг стигнали до идеята, че физичното и  психичното са неразличими.

Докато Паули, като брилянтен физики  и математик насочва вниманието си към установяването на формализма за еднозначно определяне на единната психо-физична реалност, Юнг от своя страна определя три слоя в психиката на човека – съзнание, персонално безсъзнателно и колективно безсъзнателно.

Те са наблюдавали, че се проявява необяснима съгласуваност на отделни свързани събития, но без да е налична някаква определена физическа причина за възникване на събитията. За съжаление  е било още рано да се използва новата квантова мехавика в познатата ни мощ за обяснение на тези феномени. Но дори и сега, без да се използва хипотезата за второ измерение на времето е невъзможно да се даде обяснение на някои явления в света на психичното, дори с използването на напълно развитата квантова и релативистична квантова механика.

 

 

За да разберем съзнанието, съновиденията, пътуване в миналото и бъдещето, пророчеството не може да се опираме на формалната логика и познатите ни закони.

Във връзка с изследвания на квантовата механика, промяната с времето на универсалните константи, Д-р Люмил Димитров въведе понятието за второ измерение на времето и го разви от глена точна на физиката. Дискутирайки с Д-р Димитров  различни приложения на второто измерение на времето, предложихме да се включи хипотезата за второ времево измерение в обяснение на чисто психични и психологични процеси.  

Няма причина да не считаме, че цялата организация на дейността на мозъка на едно първично ниво е чисто квантова система. Тогава, като квантово механична система, мозъкът комуникира както със самия себе си, така и с околния свят посредством вълни, които формално могат да се опишат с уравнението на Шрьодингер. Независимо от енергетичното си състояние системата е в непрекъснато движение. Дори и теоретично да погледнем, при абсолютната нула и абсолютно празно пространство (колкото и условно да е това абсолтно) винаги ще имаме вибрации обуслвени от принципа на неопределеност на Хайзенберг, т.н нито ще имаме абсолютен покой, нито абсолютно празно пространство. Нещо повече, дейността на самия мозък става вероятностен процес, който определя случайно възбуждане на даден неврон или протичането на едно или друго хормонално събитие. Моментът, когато става това възбуждане, е свързано с проектирането на второто измерение на времето, неговото проявяване в първото ни познато измерение и възбуждане и протичане на дадена химическа реакция, която дори може да измерим с помоща на съвременната техника. Самият акт на измерването или по общо казано в момента на макро реакцията на мозъка се реализира едно от „безкрайните” възможности (или вероятности) на реакция към дадено дразнение(стимул), може да се счита за настоящ момент. Всичко без този момент равно вероятно е могло да се съдържа както в миналото, така и в бъдещето.  Тогава самото съзнание, мисли, интелект, емоции, представи са реализирани вероятностни събития, които не е задължително да се намират в самия мозък, а може да са вероятностно (квантово ) разпределени в цялото пространство. Но на ниво квантови частици(вълни), там където са актуални и меродавни планковите дължини, времена, енергии, се проявява второто измерение на времето. Феномен, който ще разгледаме малко по-късно. 

Но нека да обърнем малко повече внимание на най-интимната , най-първичната структура на мозъка, там където са валидни квантовите закони. 

Ако имаме две квантово механични функции, които описват даден електрон в две точки,то може да получим функция на състоянието на този електрон като суперпозиция (сумиране) на двете функции в двете точки. Тогава, какво точно описва резултантната функция – къде точно ще бъде електрона - в едната или другата точка? А дори разтоянието между тези две точки не е важно, може да гсе намират навсякъде в пространството – до съседния атом или до галактиката Андромеда. Тогава имаме три вида реалности – там където имаме функция на състоянието на първата точка, на втората и суперпозиция на двете функции. Всяка една от тези функции е възможна алтернатива на проявление. Но те съществуват във второто измерение на времето.

Само при акта на осъзнаване или дори несъзнателно, мозъка може да филтрира всички възможности и да направи реална само една от тях. От цялото многообразие на възможностите във второто измерение на времето, там където  става проявлението на това състояние от второто в първото измерение на времето в макро средата имаме класическа представа за една и само една реалност. Но вероятностите не са разрушени, те съществуват във второто измерение на времето. Просто нашето съзнание е „избрало” само една алтернатива. Може би в някои случай, мозъкът, съзнанието  е способно да реализира повече от една възможност? Тогава ще имаме психичен проблем реализиран на макро ниво – раздвоение, което мозъкът може да приеме като двойна реалност. Интересен въпрос за допълнително изследване.

 

Къакво би се получило в състояние на сън или медитация? Две подобни състояния на мозъка.

В тези случай се проявяват квантовите закономерности и второто измерение на времето става преобладаващ процес. Във второто измерение на времето имаме възможност за реализация на всички функции на състоянието. В различни моменти случайно всяка една от тези функции на състоянието могат да се проявят в първото измерение и да предизвикат различни състояния, които в следващия момент се самоунищожават или преминават отново във второто времево измерение за да се появи друга възможност (функция на състоянието), която да доведе до други възприятия на макро ниво в първото измерение на времето. 

Тогава говорим за несъзнателно възприятите. Понеже всички състяния във второто измерение на времето са вероятни, както в миналото, така и в бъдещето, може да се говори за пророчески сънища или потапяне в минали събития. Нещо повече, във второто времево измерение се съдържат всички възможни състояния на цялата Вселена. По време на сън или медитация са регистрирани случай от практиката, когато сънуващият или медитиращия човек приема различни роли, образи, състояния. Понякога може да се получат пророчески сънища, ако се е активирало състояние, което е било в бъдещето, или човек при събуждането си да е бил сигурен че се е намирал в далечни минали епохи или се е преродил или добил образа на различни същества. 

 

Във второто измерение на времето може да се говори за колективно съзнание. На ниво несъзнателно, там където мозъкът филтрира всички възбуди, смущения, там където се постига пълно освобождаване от „всичко земно”, човек е способен да придобие цялото колективно знание на цялата Вселена.  

Определено има хора, за които казват, че имат интуиция, които могат да предвидят далечни събития, които ще се случат. Или обратното, имат чувство че са били на определени места в миналото, че са виждали определени хора, животни, били са свидетели на минали събития.Факти, които намират своето обяснение с второто измерение на времето, което накратко разгледахме.

В светлината на това разглеждане ролята на мозъка или негови структури,  може да се разгрежда като един филтър, интрефейс между колективното съзнание във второто времево измерение индивидуалното съзнание и тялото. Специализацията на мозъка може би е свързане не толкова със самото съзнание и психична дейност, колкото със защитни функции за да се използва не паралено , а последователно различни проявления на съзнанието, като проекция на колективното съзнание проявяващо се във второто измерение на времето.

0 / 6
Рейтинг: 6 / 6 от 1 потребители

Реклама:

Коментирай

Попълнете кода от изображението:
IBD.bg ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

АКЦЕНТИ

Присъединете се към нас