КВАНТОВА ВРЕМЕВА ИНФЛЕКСИЯ И ПРОЯВЛЕНИЕТО И В СЪНИЩАТА И МЕДИТАЦИЯТА

0 / 6
Рейтинг: 4 / 6 от 1 потребители

КВАНТОВА ВРЕМЕВА ИНФЛЕКСИЯ 

 ЧАСТ I

Преди години имах един преподавател по теоретична механика, който най-искрено съжаляваше, че неговият предмет, не се изучава на латински. Често използваше различни латински термини в преподавателската си дейност, които ни се струваха странни и смешни във втората половина на 20 век. Тогава не го разбирахме, но това което запомнихме, е огромната любов и уважение към НАТУРФИЛОСОФИЯТА. 

За повечето от нас, натурилософията се превърна в религия, вечен стремеж да се открие тайната на познанието, да се разберат причините и фундаменталните закономерности на природните явления. На живата и неживата материя.

Физика и философия – две допълващи се страни на едно цяло - ЕСТЕСТВОТО. 

Вече 116 години физиката използва невероятното прозрение и труд на Планк, Анщайн, Бор, Дьо Бройл и редица велики умове, които въведоха понятието кванти и дадоха физически смисъл и философска интерпретация на квантовата механика.

Съвременните представи за света, не могат да съществуват без квантовата и релативистична квантова механика. Там където размерите, временета, масите са малки (атомни) класическата механика се допълва с квантовата механика. 

Когато размерите стават все по-малки (суб атомни) , квантовата механика също достига своите предели. Очевидна е, необходимостта не само от физическо обяснение на много необяснени досега феномени (тъмна енергия, тъмна матери) но и фундаментално нова интерпретация на ЕСТЕСТВОТО.

Биологичната материя също се подчинява на квантовите закони в една цялост между единично и общо. 

Може ли от няколко фундаментални принципа да се намери обяснение на необяснимото досега? Ще се основа на хипотезата за второ измерение на времето, и един фундаментален принцип за невъзможността да съществуват безкрайни физични величини, лансирани за първи път от Д-р Людмил Димитров1.

 

Няма физични процеси и физични състояния, в които да са налице безкрайни физични величини (физични величини, стойността на които да е равна на безкрайност) и това твърдение е фундаментален принцип на естеството. Този фундаментален принцип има уникални следствия.

Въпреки, че безкрайно малките и безкрайно големите величини са удобни математически допускания, те са еднакво безсмислени за физиката.

Времето – без него е невъзможно да съществува светът. Независимо дали се разглеждат галактиките и черните дупки, или елементарните частици, дали говорим за живот, смърт, съзнание, памет усещания и чувства, винаги става въпрос за времето. 

Свикнали сме да мислим, че времето има една посока – от минало, през настояще към бъдещето. Законите на природата не са неизменни. Те, както и фундаменталните констнатни зависят от времето и се променят с времето. 

Времето на съществуване на вселената е крайно. Крайността на времето на съществуване на света около нас означава, че времето на съществуване на вселената има начало и край. Времето, в което естеството би несъществувало, също е крайно. 

Ако го няма света, той пак ще се появи, поради фундаменталната причина, че не може вечно да го няма. 

Основните фундаментални константи във физиката имат конкретни и крайни по големина стойности, но това не са стойности които те могат да имат вечно. Съгласно този принцип, времето в което фундаменталните константи имат своите конкретни стойности е крайно. А това означава, че те променят стойностите си, или е налице процес на еволюция на фундаменталните константи. Законите на физиката са инвариантни по отношение на времето. Но още няма приемливо обяснение, какво би се случило, ако всички уравнения използват вместо положително нарастващо време, отрицателно – намаляващо време. 

Нека да си представим че имаме едномерна ос по която е нанесено времето, разделено на равни части, описващи различни интервали от времето. Началото на отчета да е т. О, където наляво са миналите моменти, а на дясно бъдещите моменти. Околността на т. О може да считаме за настояще, колкото и условно да е това. 

Уравнението на Шредингер, е фундаментално уравнение в квантовата физика, което лежи в основата на вълновата механика описващо движението на микрочастиците. То е симетрично по отношение на времето. Това означава, че както тук така и във физикана на Нютон, на фундаментално ниво, времето е неразличимо по отношение на минало и бъдеще. Това е фундаментален принцип в който е заложен много философия и потенциал. 

Ако интервалите от време започнат да намаляват, ще дойде момент, когато интервалът в околността на точка „О” ще стане безкрайно малък. Но съгласно въведения по-горе принцип във физиката няма безкрайни величини – нито безкрайно малки, нито безкрайно големи.

Колко малък може да е този интервал? Каква може да бъде продължителността на един сигнал в този интервал? Ако в този интервал съществува физическо тяло, до какъв минимален размер може да се очаква да бъде този обект? 

Когато този интервал стане минимален, може ли да се говори за минало или бъдеще?

В този момент бъдещето и миналото стават неопределени величини с еднаква степен на вероятност.

Но тогава това тяло (поле) в този минимален интервал може да се намери както в миналото така и в бъдещето, защото това тяло (поле) съществува вече във второ времево измерение, което е ненаблюдаемо в света на макро физиката.

Светът на второто измерение на времето е светът на субатомната физика – там където са квантовите закони. 

И действително, съгласно принципът за неопределеност на В. Хайзенберг ако едно тяло (кватново) има точно измерим импулс (няма причина да мислим, че импулсът в този случай не може да е 0), то тогава неговите координати са неопределими т.е то може да се намира където и да е с определена вероятност.

Или ако имаме точно определена енергия, то тогава времето е неопределено. Или по-точно казано, тялото вече се намира във второто измерение на времето. Колкото по-малко е тялото т.е масата на тялото да клони към 0, толкова по-ярко изразена е втората компонента на времето. Тялото престава да е наблюдаемо в първото измерение, там където сме свикнали и имаме представи и инструменти да направи измерванията. Но то реално има маса и съществува във второто измерение на времето – там, където засега нямаме физически инструменти за наблюдение и измерване.

От тези предположения следват моно интересни следствия и обяснение на необясними за сега ефекти.

Нека да разгледаме някои от тях – от чисто физически (космологични) до чисто физиологични и психологични (медитация, сънища, предсказания, дори до това какво се случва с душата след смъртта).

Тъмна материя и тъмна енергия. Никой не ги е виждал, измервал. Нямаме никаква представа какво предстварляват, а в същото време изчисленията показват, че тя заема повече от 80% от цялата материя и енергия във Вселената. Видимата Вселена е само 20%. 

Съгласно хипотезатаза второ измерение на времето, тъмната материя е квантова материя, която съществува във второто измерение на времето. Тя дава своя принос и баланс в енергийната схема на Вселената, но не може да се наблюдава, защото за нас и инструментите и технологиите, които имаме, не е възможно пряко да се измери и регистрира. Нещо повече, предполагаме, че тя е първото състояние на веществото, пето непознато агрегатно състояние, което при колапси във второто измерение на времето, масата на частиците става по-голяма, скоростите са забавят и тази материя от второто времево измерение, става видима в първото измерение на времето. Това показва, че за да се визуализира и измери пряко тъмната материя няма да е възможно да се използват огромни  и скъпи колайдери. Просто физиката на явлението е с друга природа и трябват други подходи.

 Медитация и сънища

Едно от най-странните и не изучени явления са сънищата. 

Има много теории какво представлява съня, свързан ли е съня с душата, може ли сънят да предсказва бъдещи събития? Нещо повече, сънят често се свързва с временна смърт.

Между сънят и медитацията съществува определена прилика. Докато сънят е несъзнателен акт, чрез практиката на медитацията, човек контролируемо желае да изпадне в състояни, подобно на съня – умствена релаксация, покой на ума и ралаксация.

Както черз съня, така и медитацията може да дове до състояние на получаване на видения, потапяне в нереална, дори приказна среда, чувство на преживяване на минали и бъдещи животи, контактуване с познати и непознати, дори отдавна умрели реални личности, достигане на истини и контактуване с Бог. Често чрез медитация се достига до просветления немислими в будно, ежедневно състояние. Често, след медитация се постига емоционална стабилност и удовлетвореност.

От незапомнени времена, хората са се опитвали да тълкуват сънищата и да предсказват бъдещето. Учени и теолози са спорили къде се намира центъра на сънищата. Дали това е определена част от мозъка или сънищата въобще не се намират във физическото тяло? За да разберем сънт трямва да ползваме други, съвършенно нови и теории и концепции за биофизиката, медицината, физиката. Мисълта, че сънят се намира в друго измерение се налага от само себе си.

Но има ли разликата между медитация и съновидение?

Докато при медитацията, целта е напълно да освободим сънанието си чрез волеви акт, да поттиснем страничните дразнители от околната среда и да се потопим в „духовна свобода”, то сънят е неволеви акт, който се характерезира с необичайна активност на биоелектрическата активност на главния мозък, движение на очите и дори на мускулите (фаза на парадоксален сън). Всеки човек сънува, въпросът е дали след като се събудим помним съня? А и защо понякога сънят е толкова реален, и никога не може да го забравим, а друг път дори не осъзнаваме, че сме сънували? Нима сънят не ни пренася в друга реалност? А какво е друга реалност, освен други измерения? На постранството, на времето? И ако двете състояния – тази на съня и тази на бодърсването са реални, то не живеем ли в две реалности и коя реалност е сън и коя настояще? А защо не може да поръчваме сънищата си, да предизвикваме реалността на съня в сценарии който сами сме си поръчали в настоящата реалнос? А дали тълкуването на сънищата не е опит да се проектира реалността на сънищата в нашата реалност в която се считаме за будни? Това непрекъснато редуване на бодърстване и сън е непрекъснато пътуване в двете реалности – на съновиденията и бодърстването. 

Какво ще се случи  в поредното съновидение, никой не може да предскаже, защото съновидението е случаен, вероятностен процес. Не е ли това именно „безкрайно” малкия интервал от време, където времето се свива до една инфлекса точка, където миналото и бъдещето е равно вероятно?

Опитите на медитацията да се постигне „освобождаване” на душата е също вероятностен процес. Накъде ще ви отведе медитацията не знаете отнапред. Надявате се да постигнете духовно съвършенсво, да се докоснете до други светове. Дали това ще се слуми или не – просто трябва да вярвате и да медитирате.

Както при медитацията така и при съня, волно (при медитацията) или неволно (при съня) реакцията върху организма от околната среда е силно намалена. Но органимът контактува и взаимодействе с околната среда, както и самата среда, независимо в кое измерение е взаимодейства с организмаи оставя своя отпечатък върху него. 

Докато при медитацията може да се даде определение, какво е това медитация, то не е възможно да се каже какво е това сън.

Ако свържем съзнанието със съня, което е най-естествения процес, то тогава може да се каже че при съновиденията съзнанието ни е в друго измерение. Пространствено или времево?

Едва ли може да си представим, че сме в друго пространствено измерение. Но ако се обърнем към хипотезата за второ измерение на времето, то естествено се налага възможността, съзнанието ни по време на сън и по време на медитация да се намира във второто времево измерение. 

То би дало отговор и обяснението на много въпроси, които до сега не намираха отговор.

Ако допуснем, че съзнанието се намира естествено във второто измерение на времето, а проявлението на съзнанието, чрез реакцията на мозъка е в първото, до какви резултати бихме стигнали?

Преди всичко ще има още много въпроси. 

Може ли да се прекрати връзката между първото и второ измерение, ако по време на съня мозъка спре да функционира? А ако настъпи смърт? Дали съзнанието ще остане във второто измерение на времето и ще продължи своя живот там? Животът за съжаление е кратък и ако има край, то и съзнанието в другото времево измерение също няма да е безкрайно. Но дори и крайно, никой не знае колко време ще продължи да съществува самостоятелно. А какво ще е развитието на съзнанието във второто измерение на времето – в каква трансформация ще с епрояви,за сега никой не знае. А може би, това е точно прераждането?

Когато сънуваме, съзнанието ни е в друго времево измерение, то кантактува с други съзнания, като ги опознава и припознава. Може да изпитва наслада и блаженство или страх и ужас (категории, които осъзнаваме като реакция в първото измерение – при будно състояние). Какво ще се случи, зависи от много предпоставки – от живота ни, получени навици, изградената ценностна система, но преди всичко ще бъде вероятностен процес. 

Ако се опитаме да намерим обяснение с познатите ни физични закони, то при прехода между първо и второ времево измерение имаме чисто квантов преход. Инфлексия във времето, където минало и бъдеще стават равновероятни и където душата може да се намира както в бъдещето, така и в миналото. За сега изучаваме мозъка мрез неговата електрическа активност. Обикновенно говорим за мозъни вълни или мозъчни импулси.  Но физиката на явленията, които се случват на ниво клетка са много по финни и дълбоки.  За тяхното описание е необходимо да се имат предвид квантовите ефекти на полето, принципите на неопределеност, размери, времена и енергии съизмерими с планковите.

По време на сън или медитация, съзнанието напуска първото, познатото ни времево измерение с познатите ни физични величини и константи и се проявява във второто времево измерение. Материалното в това измерение няма никаква стойност. В това измерение е и тъмната материя и тъмната енергия. Това измерение е естественото състояние на материята. Съзнанието се слива с други съзния, черпи или губи енергия от тях. То прониква в цялото измерение и се проявява в първото измерение в най-необичайни ситуации. Най-често проявлението на съзнанието в първото измерение е при събуждането. Но ако настъпи смърт, съзнанието – душата може да се намира където и да е във второто времево измерение, да контактува с други души, съзнания. Да се проявява в първото измерение, при резлични други хора, които при събуждане имат реално чувство, че са видели, говорили, съпреживявали с реални обекти.

 

_____________________

1 - Много от материалите свързани с второто измерение на времето, може да намерите на страниците на www.ibd.bg с автор Д-р Людмил Димитров 1954-2016 и Атанас Кръстанов

0 / 6
Рейтинг: 4 / 6 от 1 потребители

Реклама:

Коментирай

Попълнете кода от изображението:
IBD.bg ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

АКЦЕНТИ

Присъединете се към нас