Вродената навигационна система на животните

0 / 6
Рейтинг: 0 / 6 от 0 потребители
Снимка: Интернет

Всички сме запознати с факта, че има животни, които мигрират през определени периоди и изминават изключително големи разстояния в търсене на храна и благоприятни условия за живот. Не така стоят нещата, обаче с котките. За тях е известно, че обитават своя територия, която обхваща дома им и не чак толкова голяма ловна територия. Какво кара обаче тези животни да изминават стотици километри, когато се окажат далеч от дома? Това е мистерия, която многократно е карала учените да експериментират с такъв тип животни, на които не е присъщо мигрирането. Правени са опити в търсене на органа от животинското тяло, който играе ролята на компас.

Част от животните се ориентират по същия начин, по който и хората преди столетия – звездите. Нека вземем за пример торния бръмбар. Той търкаля своето топче тор в права линия до момента, в който Млечният път се скрие от погледа ни. Един от най-изтъкнатите изследователи на животинската навигация на ХХ век, естествоизпитателят Роналд Локли, установил, че заловените морски птици, освободени далеч от дома си, могат да пътуват в посока към него толкова дълго, колкото дълго на небето се виждат слънцето и звездите. Облачното небе ги дезориентира толкова много, че те могат да се загубят и никога да не се върнат.

Други животни се ориентират по магнитното поле на Земята. Морските костенурки, например, не използват магнитното поле просто, за да се ориентират кое е север и кое е юг. Според експериментите на Кенет Ломан, професор по биология в университета в Северна Каролина „Чапъл Хил”, те всъщност са родени с познания относно магнитната карта на океана. Новоизлюпените костенурчета пропътуват огромни разстояния от порядъка на 12 900 км от плажовете, на които са се излюпили, до териториите, където трябва да се хранят.  Ломан наблюдавал, че излюпените на брега на Флорида малки обикновено плуват на изток в тъмнината, за да започнат своята миграция. Той установил, че ако промени магнитното поле по изкуствен начин малките се дезориентират и започват да плюват на север и на юг. За да проучат случая, Ломан и колегите му събират бебета костенурки няколко часа преди те да напуснат гнездата си. Поставят ги в басейни, заобиколени от магнитни бобини. Бебетата следват посоката на магнитното поле, което им е вродено като познание за верния път. Те чувстват дърпане от магнитното поле и това ги кара да плуват напред към храната си.

Списъкът на животни, които биват ориентирани от магнитното поле или от слънцето и звездите  е дълъг. Учените могат единствено да проследят поведението на застрашените видове, като костенурките например, но не могат да погледнат какво има в мозъците им, какво ги кара да мигрират по този начин. Дори такъв вид експеримент да е възможен при останалите мигриращи незастрашени животни, все още не е установено коя част от мозъка на животните предизвиква това поведение.

Гълъбите са едни от най-изследваните животни, притежаващи био навигационна система в тялото си. Една водеща теория твърди, че желязо-съдържащите компоненти в човката на птиците предава магнитна информация към мозъка, тъй като унищожаването на нерва, който носи това съдържание води до нарушаване на навигационните способности на гълъбите. Миналата година обаче стана ясно, че тази част от клюна на пернатите всъщност не съдържа неврони, а имунни клетки, като това води до несигурност в до скоро твърдяната теория. Друга школа на мисълта предполага, че магнитното поле на Земята води до химични реакции в очите на птиците и те буквално виждат света по друг начин. Дейвид Дикман, професор в колежа по медицина в Бейлър, Тексас, смята пък, че гълъбите притежават сензор, отчитащ магнитното поле във вътрешните си уши.

Съществуват и други ориентири, които посочват пътя на животните. В главите на акулите, например, съществуват резбовани пълни с желе тръби, наречени ампули на Лоренцини, които им позволяват да улавят изключително слаби електрически заряди- това им помага в навигацията. Други животни улавят аромати, които човек не може да усети и това ги насочва към определени цели. Ако гълъбите, например, макар способностите си да улавят магнитните полета, изгубят обонянието си те се дезориентират. Пчелите, пък, могат да видят спектри на слънчевата светлина, невидими за невъоръженото човешко око и ги използват, за да намерят пътя си.

Учените продължават да изучават поведението на мигриращите животни. Един ден може скритите компаси на гълъбите, мигриращите влечуги, та дори и на изгубилите се домашни любимци да ни донесат знания как да подобрим нашия живот и навигационни системи. 

0 / 6
Рейтинг: 0 / 6 от 0 потребители

Реклама:

Коментирай

Попълнете кода от изображението:
IBD.bg ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

АКЦЕНТИ

Присъединете се към нас